ИВАН СПАСОВ (1934 - 1996) е емблематично име за българската музика и националната ни кутура. Той бе един от избраниците на Съдбата, които с откритостта си към Новото разшириха културните хоризонти и изградиха образа на съвременното Българско изкуство.
През 60-те години, с ентусиазма и смелостта на младостта си, открива пътя на новата музика - поразен от огромните възможности на съвременните композиционни техники и твърдо убеден, че това е неговия път в музиката. През 70-те години постига себе си като стил и изказ, и ярко и властно налага присъствието си в музикалния живот. Знаците на това присъствие са многобройни - композициите, записите, концертите, книгите, интервютата, последователите, които са същността на композитора, диригента, педагога, гражданина и човека.
Музиката на Иван Спасов е Призвание, Съдба и Живот. Чрез нея той се стреми с цялата си същност към трансцедентното - Душата, Безсмъртието, Отвъдното. Отначало интуитивно и неосъзнато, а по-късно с пълната си творческа мощ, той търси безграничните проявления на универсалния човешки Дух, сътворявайки своите съвършени музикални светове - хармонични, прекрасни, привидно застинали, но пълни със страдание и страсти.