В
сравнително кратък период той отбелязва блестящи постижения в интерпретацията
на български хорови произведения, обхващайки извънредно широк в
стилово отношение репертоар - автентични народни песни от различни
региони на страната, многогласни обработки, авторски композиции
на фолклорна основа, изградени с авангардни изразни средства (вкл.
алеаторни и сонористични), старинни черковно-славянски песнопения
и др.
За Академичния народен хор са написани и посветени много творби
от композиторите: Иван Спасов ("Маринко мое дощерьо",
"Видо, Видо", "Хорца и припевки от Пирина");
Николай Стойков (Мари, назлън вакла Тудоро", "Два мадригала",
"Разболяла сей Драгана" и "Малка мома двори мете");
Асен Диамандиев ("Иван Калинка думаше"); Кирил Стефанов
("Да сум студна вода"); Петър Крумов (Две песни от Източния
Балкан "На Лазар", "На срята", "Лазарска
песен") и др. Академичният
народен хор осъществява техните първи изпълнения и
става родоначалник на явлението "Нова фолклорна вълна",
продължено по-късно от други български хорове.
Изключителни
са успехите на хора в многобройните му концерти в страната и чужбина
(Белгия, Швейцария, Германия, Италия, Русия, Финландия, Полша, Турция
и др.). Висока оценка имат участията му в международните фестивали:
"Бидгошки музикални импресии" - Полша; "Гуртенфестивал"
- Швейцария; Международния фестивал на Камерната музика - Пловдив;
в прегледите "Нова българска музика" и др. Реализирал
е телевизионни филми, компактдиск, грамофонни плочи, аудиокасети,
студийни записи в Българското радио и др.
Отзивите
на чуждестранната музикална критика за представянето на хора отразяват
оригиналния и самобитен певчески стил, неговото високо майсторство
и вълнуваща интерпретация - разкривайки "един нов свят на мистерия
на българските гласове", осъществявайки "нещо, което надминава
представата на Българската народна песен", трогващи с "красотата,
прецизността, артистичната свобода и стабилната интонация".
|